19 февруари - 143 години от обесването на Васил Левски

“Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.”

Из “Обесването на Васил Левски”, Христо Ботев

Роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, той израства в семейството на Гина и Иван Кунчеви. След смъртта на баща му, Васил постъпва като послушник при вуйчо си – йеромонах Василий, където по-късно е ръкоположен за свещеник и приема името дякон Игнатий. Оттам идва и един от прякорите му – Дяконът.

Разочарован от напразните обещания на вуйчо си за учение в чужбина, през 1862 г. Васил Левски бяга с коня на свещеник Василий към Белград, за да се включи в Първата българска легия на Г. С. Раковски. Тогава получава и прозвището “Левски”. Васил Левски взема решението да подготви почвата за освобождение отвътре, като създаде система от революционни комитети вътре в страната. За близо пет години, дякон Левски изгражда гъста мрежа от революционни комитети по места, ръководени от специален устав и готови да набират съмишленици сред населението и пари за въоръжение. С неуморната си дейност самият Апостол вдъхва на българите желание за освобождение и вяра в успеха на делото. Но на 27.12 1872г е заловен в Къкринското ханче.Отведен в София и изправен пред съд. Васил Левски се държи достойно, като не издава никой от останалите революционери. Апостолът на свободата е обесен на 19 февруари 1873 г.в София.

През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Днес почитаме паметта на Васил Левски – най-великият българин, отдал живота си за свободата на България.

Поклон пред светлата памет на Васил Левски!