Джани Родари е известен в целия свят италиански писател, автор на "Приключенията на Лукчо", "Джелсомино в страната на лъжците", "Приключенията на Марко и Мирко", "Продавач на надежда", "Граматика на фантазията", "Приказки по телефона" и др.
Книгите му отдавна са станали любимо четиво и за деца, и за възрастни. Носител е на наградата Андерсен за 1970 г.
...имало едно време един счетоводител на име Бианки от Варезе. Той си изкарвал хляба като търговско пътник и шест дена от седмицата кръстосвал цяла Италия, на изток, на запад, на юг, на север, като продавал лекарства.
В неделя се връщал у дома си, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път.
Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало:
- Не забравяй, татко, всяка вечер искам по една приказка.
Даа, защото това момиченце не можело да заспи без приказка, а майка му вече била разказала по три пъти всичките приказки, които знаела.
И затова, където и да се намирал, точно в девет часа, счетоводителят Бианки искал по телефона да го свържат с Варезе и разказвал приказка на своето момиченце.
Казаха ми, че щом господин Бианки викал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки.
Че как иначе - те наистина са доста хубави.
Повече от четиридесет години Ангел Каралийчев пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“.
За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
"Ането" е друга любима приказка на много деца и големи, чийто автор е Ангел Каралийчев
Още една книжка от любимата детска писателка Астрид Линдгрен - "Карлсон, който живее на покрива"
Карлсон е красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си. Той живее в къщичка на покрива, скътана зад голям комин. При това умее да лети и то не със самолет, а със собствена перка на гърба. За Дребосъчето – чипоносо момченце на седем години, е истински късмет да има такъв необикновен приятел в игрита.
Един ден преди много години – по-точно през 1926 година, английският писател и журналист Алън А. Милн, който тогава бил млад, решил, че и той като Мечо Пух има свободно време, че "няма какво да прави и трябва да направи нещо". И това Нещо било, било... Ето тази чудновата книжка за Мечо Пух и неговите приятели.
А добрите приятели са "най-хубавото нещо на този свят" - поне Мечо смята така. И май е прав, защото, ако не била детската писателка Роуз Файлман, която постъпила наистина като добра приятелка и убедила Милн да пише за деца, той сигурно щял да продължи да пише цял живот книги и пиеси само за възрастни.
Но! Но Милн имал и свое вдъхновение — малкия си син Кристофър Робин, умния и мил едноименен герой на нашата книжка.
Всъщност, “Мечо Пух” се ражда от историите, които Алън и съпругата му разказват на невръстния си син Кристофър Робин - приказки, в които героите са самият той и любимите му играчки. На първия му рожден ден те му подаряват плюшено мече, което детето кръщава по името на канадската мечка Уини и на белия лебед Пух от Лондонския зоопарк.
Майката на Кристофър Робин също помогнала за сътворяването на Мечо, Ийори, Зайо, Бухала и всички останали обитатели на Гората. Защото предложила уж на шега — а то май станало истина! — играчките в стаята на малкия Кристофър Робин да оживеят, да проговорят с човешки глас и да имат човешки качества.
През 1928 г. излиза книжката "Къщичката в къта на Пух", в която са описани нови приключения на познатия и любим герой Мечо Пух