Ти даде ми Кристофър Робин.

Ти вдъхна нов живот на Пух.

Каквото стане с тях и другите -

с перото си го връщам тук:

готова ми е книгата и идва

да поздрави теб - майката - от мен

като подарък мой за тебе, свидна!

(Тя всъщност е твой дар за мен!)

                 НА ТЕБ

                                                                                                                             

 

​

 

      Въведението служи да запознае читателя с героите. Но вие се познавате с Кристофър Робин и приятелите му от предишното въведение, а сега ние искаме да се сбогуваме с вас. Значи това е обратното на въведението. Когато обаче попитахме Пух как е обратното на въведението, той каза: "Обратно на обратното!", което съвсем не ни помогна, както бяхме се надявали. За щастие Бухала не се смути и ни каза, че Обратното на Въведение, драги Пух, е Извеждане. И тъй като той е голям майстор на дългите думи, сигурен съм, че именно така трябва да се каже.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

      А на нас ни е нужно Извеждането, защото, когато миналата седмица Кристофър Робин ме попита: "Каква приказка щеше да ми разкажеш за Пух, когато ..." - аз изведнъж отговорих: "А колко прави девет пъти по сто и седем?" И когато пресметнахме това, ние се заловихме за кравите, които минават по две за минута през една врата, а на ливадата чакат три хиляди, и колко от тях ще останат след час и половина? Всичко това ни се стори много вълнуващо. След като достатъчно се забавлявахме с него, ние се сгушихме и заспахме... Но Пух, който още известно време седя буден на стола до възглавницата ни и си мислеше Велики Мисли за Нищо, след малко също затвори очи, клюмна глава и тихо, на пръсти, ни последва в Гората. Там ние пак имахме вълшебни приключения, много по-чудни от тези, които сме ви разказвали досега. Но щом се събудихме сутринта, те изчезнаха, преди да успеем да ги задържим. Как започваше последното? "Един ден, когато Пух отиде в гората; там имаше сто и седем крави на портата..." На, виждате ли - и то изчезна! А струва ми се, че беше най-хубавото приключение!"

      Все пак има и други, които ще си спомним сега. И тъй, това не е истинско Сбогуване, защото Гората ще бъде винаги... тук... и всеки, който обича Мечета, може да ги намери.

А. А. Милн

​

                                                                                                                                              А. А. Милн