Алън А. Милн - "Къщичката в къта на Пух"
Алън А. Милн - "Къщичката в къта на Пух"
Съдържание
Глава четвърта,
в която се вижда, че тигрите не могат да се катерят по дървета
стр. 22
Един ден Пух се беше замислил и изведнъж реши, че трябва да отиде у Ийори, тъй като не беше го виждал от вчера. И както се промъкваше през храстите и си тананикаше песничка под носа, си спомни пък, че не беше виждал Бухала чак от завчера, та не би било зле да свърне към Голямата Гора и да види дали не си е в къщи.
Той стигна до това място на рекичката, където бяха наредени камъните за преминаване, но когато беше вече стъпил на третия камък, неочаквано му хрумна какво ли правят Кенга, Ру и Тигъра, които живееха заедно на другия край на Гората. Тогава Пух си каза: "Не съм виждал Ру отдавна и ако не го видя и днес, ще стане още по-отдавна!"
Той седна на камъка в средата на рекичката и докато намисли какво да прави - запя вече на глас.
Ето какво се получи:
Мога да съм цяла сутрин
заедно със Ру.
Мога, да! Чудесно утро -
тъй като съм Пух!
Няма да съм по-дебел,
щом като не стана!
Не ще стана по-дебел...
както и не ставам!
Слънцето грееше така нежно и камъкът, върху който седна, така топлеше, че Пух беше вече почти решил да продължи да бъде Пух в Средата на Рекичката, когато внезапно се сети за Зайо.
"Зайо! - каза си наум той. - Обичам разговорите със Зайо! Той говори умни неща, не употребява дълги и мъчни думи като Бухала. Казва къси и лесни думи като: "Какво ще кажеш, да обядваме ли вече?" или "Заповядай, Пух!". Наистина трябва да отида да видя Зайо!"
И Пух неусетно изпя още един куплет:
Обичам! Обичам такъв разговор -
дума да няма!
Това е приятен, щастлив разговор
между двама:
"Да хапнем ли, Пух!" - може да стане
навик у Зайо.
По-прелестен навик от туй:
"Заповядай!" - не зная!
Той стана развълнуван от камъка, върна се обратно през рекичката и се запъти към дома на Зайо.
Не беше отишъл далеч, когато в главата му се разбръмчаха разни мисли:
"Е, добре де, но представи си, че Зайо е излязъл!"
стр. 23
"Или ако е там и пак се заклещя, когато тръгна да излизам през входната врата - както веднъж ми се случи, понеже входната му врата не е достатъчно широка?!"
"Знам, че не съм станал по-дебел, но неговата врата, ако е станала по-тясна!?"
"Няма ли да е по-добре, ако..."
Докато си мърмореше всичко това, той, без да забележи, се отдалечаваше все повече и повече на запад... и неочаквано се озова пред своята собствена входна врата.
А беше единадесет без пет! Време за нещо малко...
... След час и половина той направи всъщност това, което през всичкото време смяташе да направи - затътра се към дома на Прасчо. И както вървеше и бършеше уста с опакото на лапата си, Пух запя тихо през козината й една малко нещо пухкава песен. Ето такава:
Мога да съм щастлив сутрин,
като видя Прасчо.
Мога пък и не - таз сутрин,
кат'не видя Прасчо!
Но никак не е много важно
със Бухала и Ийори.
И няма, няма да ги видя...
та даже и Кристофър!
Написана, песничката не изглежда много хубава, но както звучеше тихо, пухкаво и ласкаво в слънчевото утро, тя се струваше на Пух една от най-хубавите песни,които някога е пял. Затова продължи да си я пее...
Прасчо беше зает - копаеше една малка дупка пред къщата си.
- Здравей! - каза Пух.
- Здрасти! - квикна Прасчо, като подскочи от изненада. - Знаех, че си ти!
- И аз знаех - каза Пух. - Какво правиш?
- Засаждам един жълъд, Пух, та да порасне един дъб и така ще имам много жълъди точно пред вратата си, вместо да ходя километри и километри, нали разбираш, Пух?
- Ами ако не порасне? - попита Пух.
- Ще порасне, защото Кристофър Робин каза, че ще порасне, и затова го засаждам.
стр. 24
- Значи, ако аз посадя една пита мед пред къщата си, ще порасне кошер! - каза Пух.
Прасчо не беше много сигурен.
- Или по-добре само парче от пита - каза Пух, - за да не хабя много. Само че тогава може да порасне само парче от кошер, и то това парче, в което пчелите само бръмчат, а не в което медят. Неприятно!
Прасчо се съгласи, че ще бъде твърде неприятно.
- Още повече, Пух, че саденето е много трудно, ако не знаеш как се прави то - каза Прасчо и пусна жълъда в дупката, засипа я с пръст и скочи отгоре й.
- Знам как - каза Пух, - защото Кристофър Робин ми даде семена от тиланки, аз ги посадих и сега ще ми цъфнат тиланки пред входната врата.
- Мисля, че се наричат латинки - каза плахо Прасчо, като продължаваше усилено да скача.
- Не! - каза Пух. - Тези са други. Тези се наричат тиланки.
Когато Прасчо спря да скача, той избърса копитцата си и попита:
- Какво ще правим сега?
- Хайде да отидем да видим Кенга, Ру и Тигъра - отговори Пух.
Прасчо се запъна:
- Да, да... х-х-х-айде. - Защото все си му беше малко тревожно, когато ставаше дума за Тигъра, който беше Много Голям Бабаит и така изръмжаваше "Здрасти!", че ушите ти се напълват с пясък, даже след като Кенга го е предупредила: "По-нежно, Тигърчо, миличък!", и ти е помогнала да се изправиш отново.
И те се запътиха към дома на Кенга.
Тази сутрин Кенга беше обхваната от домакинско усърдие. Искаше да прегледа всичко - дрехите на Ру, колко калъпа сапун са останали и двете чисти петна на салфетката на Тигъра... Затова тя изпрати Ру и Тигъра - като им пъхна пакет сандвичи от пресни зеленчуци за Ру и от лекарството за усилване на Тигъра - да прекарат приятно цялата сутрин в Гората, без да правят пакости. И те отидоха.
Още из пътя Тигъра изреждаше на Ру (който все искаше да знае) всичко, което Тигрите умеят да правят.
- Могат ли да хвърчат? - питаше Ру.
- Да - каза Тигъра, - добри летци са тигрите, слючително добри летци!
- О! - каза Ру. - Ама могат ли да хвърчат така добре като Бухала?
- Разбира се! Само че не искат.
- Защо не искат?
- Е, така, просто не обичат.
Ру не можеше да разбере това, защото той смяташе, че е прекрасно да можеш да хвърчиш. Но Тигъра каза, че е трудно да се обясни това на някой, който сам не е Тигър.
- А могат ли да скачат толкова далеч, колкото Кенгите? - попита Ру.
стр. 25
- Да - каза Тигъра, - когато поискат.
- Обичам да скачам - каза Ру. - Хайде да видим кой скача по-далеч, ти или аз!
- Може - каза Тигъра, - но не трябва да се бавим! Ще закъснеем.
- За какво ще закъснеем?
- За това, за което искаме да бъдем навреме - каза Тигъра и забърза напред.
Скоро те стигнаха до Шестте Елички.
- Мога да плувам - каза Ру. - Веднъж паднах в реката и плувах. Могат ли Тигрите да плуват?
- Разбира се, че могат! Тигрите могат всичко!
- Могат ли да се катерят по дърветата по-добре от Пух? - попита Ру, като застана под най-високата Еличка и погледна към върха й.
- Най-добри са в катеренето по дърветата - каза Тигъра. - Много по-добри от Пуховци!
- Могат ли да се покатерят на тази Еличка?
- Те винаги се катерят точно по такива дървета - каза Тигъра. - Нагоре и надолу... по цял ден...
- О, Тигре, наистина ли?
. - Ще ти покажа - храбро каза Тигъра. - Можеш да се качиш на гърба ми и да ме наблюдаваш.
- Защото от всичко, което беше заявил, че Тигрите могат да правят, внезапно почувствува, че е сигурен единствено в катеренето по дърветата.
- Оо, Тигре-оо, Тигре-оо, Тигре! - пискаше възбуден Ру. Той се качи на гърба на Тигъра и двамата започнаха да се катерят нагоре.
При първите десет стъпки Тигъра си каза весело: "Изкачваме се!"
При вторите десет стъпки си каза:
- Винаги съм казвал, че Тигрите могат да се катерят по дървета!
При следващите десет стъпки той каза:
- Да знаеш - никак не е лесно!
А при още по-следващите десет стъпки той погледна надолу и каза:
- Разбира се, трябва и да се слиза. Заднишком. И после прибави:
- Което ще бъде много мъчно...
- ... освен ако паднеш ...
- ... тогава то ще бъде...
- лесно.
При думата "лесно" клонът, на който беше стъпил, внезапно се счупи и той едва успя да сграбчи клона над него, като чувствуваше, че и той започва да... и тогава бавно успя да опре и муцуната си ... и после задната си лапа... после и другата... докато най-сетне седна на клона - задъхан и изпълнен с горчиво съжаление, че не се беше заел с плуване.
стр. 26
Ру се изкатери и седна до него.
- Оо, Тигре - каза задъхано той, - на самия връх ли сме?
- Не - каза Тигъра.
- А ще се качим ли на върха?
- Не - каза Тигъра.
- О! - каза Ру тъжно и после продължи с надежда: - Ама това сега беше чудесно, когато каза, че уж падаме - "бум!" - надолу, а пък не паднахме. Ще го повторим ли?
- Не - каза Тигъра.
Ру замлъкна. След малко попита:
- Ще изядем ли нашите сандвичи, Тигре?
Тигъра каза:
- Да, къде са те?
- Ами долу, под дървото.
- Не мисля, че ще е добре да ги изядем сега!
И те не ядоха.
Полека-лека Пух и Прасчо наближаваха. Пух с напевен глас убеждаваше Прасчо, че все едно е дали е, или пък не е вече станал по-дебел, щом не е дебел.
А Прасчо си мислеше кога ли, след колко време жълъдите по неговия дъб ще узреят...
- Гледай, Пух! - внезапно квикна Прасчо. - На най-високата Еличка има нещо!
- Вярно! - каза Пух, който беше вдигнал удивен глава. - Има някакво Животно!
Прасчо хвана лапата на Пух, да не би да се уплаши.
- Не е ли Едно от Най-Свирепите Животни? - квикна задъхан той, като гледаше на другата страна.
Пух кимна.
- Това е Ягулар - каза той.
- Какво правят Ягуларите? - попита Прасчо с надежда, че нищо не правят.
- Те се крият между клоните на дърветата и се стоварват върху теб, когато минеш отдолу - каза Пух. - Кристофър Робин ми е разказвал.
- Може би е по-добре да не минаваме отдолу, Пух, защото, като се стовари върху нас, той може да се нарани.
- Те не се нараняват - каза Пух. - Те са толкова опитни...
Прасчо почувствува, че да стоиш под Толкова Опитен Ягулар, ще бъде Грешка, и тъкмо се канеше да се върне бързо за нещо, което беше забравил у дома си, когато Ягулара им извика:
стр. 27
- Помощ! Помощ!
- Ягулара прави винаги така - каза Пух. - Той вика "Помощ! Помощ!" и когато погледнеш нагоре, той се стоварва върху теб!
- Аз гледам надолу! - извика силно Прасчо, за да не би Ягулара да направи случайно грешка.
Някой, който седеше на клона, много близо до Ягулара, го чу и изписка:
- Пух и Прасчо! Пух и Прасчо!
Прасчо изведнъж почувствува, че денят е много по-прекрасен, отколкото му се струваше досега. Топъл и Слънчев ...
- Пух! - извика той. - Мисля, че това са Тигъра и Ру!
- Вярно - каза Пух, - пък аз смятах, че това са един Ягулар и още един Ягулар.
- Здрасти, Ру! - извика Прасчо. - Какво правиш?
- Не можем да слезем! Не можем да слезем! - извика Ру. - Колко смешно! А, Пух! Не е ли смешно! Тигъра и аз живеем на дърво като Бухала и ще останем тук завинаги, завинаги! Оттук мога да виждам чак къщата на Прасчо! Прасчо, аз мога да виждам твоята къща оттук! Нали сме нависоко? Толкова нависоко ли е домът на Бухала?
- Как се качи дотам, Ру? - извика Прасчо.
- На гърба на Тигъра. Но Тигрите не могат да слизат, защото опашките им пречат - могат само да се качват, а Тигъра забравил това, когато започнахме да се катерим, и чак сега си спомни. Затова ние ще останем тук завинаги, завинаги, освен ако се качим по-нагоре. Какво каза, Тигре? О, Тигъра каза, че ако се качим още по-нагоре, няма да можем да виждаме така добре къщичката на Прасчо, и затова оставаме тук!
- Прасчо - важно каза Пух, като чу всичко това, - какво да правим? - И той започна да яде сандвичите на Тигъра.
- Бодливи ли са? - попита Прасчо разтревожен.
Пух кимна.
- Не можеш ли да се покатериш при тях?
- Бих могъл, Прасчо. Даже бих могъл да сваля Ру на гърба си, но Тигъра не бих могъл. Затова трябва да измислим нещо друго!
Дълбоко замислен, Пух започна да яде и сандвичите на Ру. Дали щеше да измисли нещо, преди да дояде и последния сандвич - не се знае, но тъкмо беше захапал предпоследния, из папратта се чу шумолене и Кристофър Робин с Ийори, които безцелно се скитаха наоколо, се появиха.
- Не бих се изненадал, ако утре падне хубава градушка - говореше Ийори - или снежна виелица и какво ли не още! Няма Значение, че днес времето е хубаво. Няма никаква гаранц... как се казваше ... Е добре, няма я! Това днес е само малка част от времето ...
стр. 28
- Тук е Пух! - възкликна Кристофър Робин, който не се интересуваше много какво ще бъде времето утре, щом днес е хубаво. - Здравей, Пух!
- Това е Кристофър Робин - каза Прасчо на Пух. - Той знае какво да направим!
И забързаха да го пресрещнат.
- О, Кристофър Робин ... - започна Пух.
- И Ийори! - каза Ийори.
- Тигъра и Ру са горе, на Шестте Елички, и не могат да слязат, и...
- ... И аз тъкмо казвах - прекъсна го Прасчо, - че ако Кристофър Робин...
- И Ийори!
- ... че ако сте тук, ще можем да измислим какво да направим.
Кристофър погледна нагоре към Тигъра и Ру и започна да мисли.
- Мисля - каза Прасчо много сериозно, - че ако Ийори застане под дървото, а Пух се качи на гърба му и аз стъпя, на раменете на Пух...
- ... И гърбът на Ийори внезапно се счупи, ще падне голям смях. Ха, ха! Забавно и без много шум - каза Ийори, - но и без резултат!
- Добре - смирено каза Прасчо. - Само исках ...
- Нима ще ти се счупи гърбът, Ийори? - попита Пух много изненадан.
- Това е интересно, Пух! Не можеш да бъдеш напълно сигурен, докато не се счупи!
Пух каза: "О!" - и всички започнаха пак да мислят.
- Дойде ми една идея! - внезапно извика Кристофър Робин.
- Слушай сега, Прасчо - каза Ийори, - ако искаш да разбереш какво ще се опитаме да направим.
- Ще си сваля якето - продължи Кристофър Робин. - Всеки от нас ще опне по един край и тогава Ру и Тигъра ще могат да скочат в него леко и смело, без да се наранят...
- Да свалиш Тигър долу - каза Ийори - и никой да не се нарани! Запазете тези две идеи в главата си, Прасчо, и всичко ще бъде в ред!
Но Прасчо не го слушаше, той беше в трескаво очакване да види отново сините тиранти на Кристофър Робин. Беше ги видял само веднъж, когато беше по-малък, и толкова се развълнува от тях тогава, че се наложи да си легне половин час по-рано. И от този ден все не беше уверен наистина ли са толкова сини и така обтегнати. И сега, щом Кристофър Робин си свали якето и те бяха пак там, Прасчо отново се почувствува приятелски настроен към Ийори, хвана до него един край на якето, опъна го и весело му се усмихна. А Ийори си измърмори: "Не съм казал, че няма да се случи Инцидент сега - имайте го предвид! Смешно нещо са Инцидентите: никога не се случват, преди да се случат!"
Когато Ру разбра какво му предстои да прави, той изпадна в див възторг и извика с все сила: "Тигре, Тигре, ще скачаме! Гледай ме как ще скоча, Тигре! Моят скок ще бъде като летене. Тигрите могат ли така?" И с ликуващ писък: "Идвам, Кристофър Робин", Ру скочи точно в средата на опнатото яке. Но понеже беше полетял от толкова високо, с такава голяма скорост - той отскочи пак, почти дотам, откъдето беше скочил, и дълго време се чуваше:
стр. 29
- Оо! - и накрая. - Оо, чудесно!
- Скачай, Тигре! Много е лесно! - извика Ру. Но Тигъра се държеше с две лапи за клона и си говореше: "Лесно е за Скачащи Животни като Кенгите, но съвсем друго е за Плуващи Животни като Тигрите." И той си представи как лежи по гръб в реката или плува от остров до остров и чувствуваше, че това е истинският живот за Тигъра.
- Скачай! - извика Кристофър Робин. - Нищо няма да ти стане!
- Почакайте за момент - каза нервно Тигъра. - Парченце кора ми е влязло в окото! - И бавно пристъпи по клона.
- Скачай, лесно е! - пискаше Ру. Неочаквано Тигъра разбра колко лесно е наистина.
- Оу! - изръмжа той, когато дървото прелетя край него.
- Внимавайте! - извика Кристофър Робин на другите ... Чу се трясък, нещо се раздра - и всички се струпаха накуп върху земята!
Кристофър Робин, Пух и Прасчо първи се измъкнаха от купа, после вдигнаха Тигъра и под всички беше Ийори!
- О, Ийори! - извика Кристофър Робин. - Удари ли се? - И разтревожен започна да го изтупва от праха и да му помага да се изправи.
Дълго Ийори не каза нищо. После попита: "Тук ли е Тигъра?"
Тигъра беше тук и пак беше Готов на Всичко, както преди.
- Да - отговори Кристофър Робин, - Тигъра е тук.
- Добре, благодарете му от мое име - каза Ийори.
