Алън А. Милн - "Къщичката в къта на Пух"
Алън А. Милн - "Къщичката в къта на Пух"
Съдържание
Глава втора,
в която Тигъра идва в Гората и закусва
стр. 9
Мечо Пух се събуди внезапно посред нощ и се ослуша. После стана от леглото, запали свещта и се запъти към долапа с меда - да провери дали някой не се опитва да влезе вътре, - но нямаше никого и той се върна обратно, изгаси свещта и си легна. Но пак чу шум.
- Ти ли си, Прасчо? - попита той. Но не беше.
- Влез, Кристофър Робин! - каза той. Но Кристофър Робин не влезе.
- Разкажи ми го утре, Ийори! - каза сънливо Пух.
Но шумът продължаваше.
- Рърърърърър - казваше Този, Който беше, и Пух изведнъж разбра, че вече не му се спи.
- Какво може да е? - мислеше той. - Много гласове има в Гората, но този е различен от всички. Не е рев, не е мъркане, не е лаене, не е звуци, които издаваш, когато започваш да съчиняваш стихове. Това е някакъв звук, издаван от странно животно. И тези звуци то ги издава пред вратата ми! Ще го помоля да спре!
Той стана и отвори външната врата.
- Здравей! - каза Пух на тъмното, в случай че някой беше зад вратата.
- Здравей! - каза Този, Който беше.
- О! - каза Пух. - Здравей!
- Здравей!
- О, ето те и теб! - каза Пух. - Здравей!
- Здравей! - каза Странното Животно, като се чудеше докога ще продължава това.
Пух тъкмо се готвеше да каже за четвърти път "Здравей!", когато се сети, че не бива, и вместо това каза:
- Кой си ти?
- Аз - каза гласът.
- О! - каза Пух. - Заповядайте вътре! Този, Който беше, влезе и при светлината на свещта двамата се заоглеждаха.
стр. 10
- Аз съм Пух - каза Пух.
- Аз съм Тигър - каза Тигъра.
- О! - каза Пух, защото никога не беше виждал такова животно. - Знае ли Кристофър Робин за теб?
- Разбира се, знае! - каза Тигъра.
- Добре - каза Пух, - но сега е среднощ и това е хубаво време за сън. Утре сутринта ще закусим с мед. Тигрите обичат ли мед?
- Те обичат всичко! - весело каза Тигъра.
- Ако те обичат да спят на пода, аз ще си легна в леглото - каза Пух, - а утре ще правим разни неща. Лека нощ! - Той си легна в леглото и веднага заспа.
Когато сутринта се събуди, първото нещо, което видя, беше Тигъра - клекнал пред огледалото.
- Здравей! - каза Пух.
- Здравей! - каза Тигъра. - Намерих един също като мен. А мислех, че аз съм единственият тук!
Пух стана от леглото и започна да му обяснява какво е огледало, но тъкмо когато стигна до най-интересното място, Тигъра каза:
- Прощавай за момент, но нещо се катери по масата ти! - и с едно силно "рърърърърърър" той подскочи, хвана края на покривката, смъкна я на пода, омота се три пъти в нея, изтъркаля се до другия край на стаята и след страшна борба си показа главата на бял свят и весело извика:
- Победих ли?
- Това е покривката ми за маса - каза Пух и започна да го отмотава.
- А аз се чудех какво е това - каза Тигъра.
- Слагаш я на масата и нареждаш неща върху нея...
- Тогава защо се опита да ме ухапе, когато не я гледах?
- Не вярвам да е искала - поклати глава Пух.
- Опита се! - каза Тигъра. - Но аз бях много бърз!
Пух постла пак покривката върху масата, постави голямо гърне с мед и седнаха да закусват. Тигъра веднага си натъпка устата с мед... и погледна към тавана, наклони глава на една страна, направи няколко изследователски премлясквания с език, издаде няколко критични и недоброжелателни звуци и накрая изръмжа решително:
- Тигрите не обичат мед.
- О! - каза Пух, като се стараеше да го каже Тъжно и със Съжаление. - Мислех, че Тигрите обичат всичко!
- Всичко освен мед! - каза Тигъра.
На Пух му стана приятно и каза, че щом привърши закуската си, ще го заведе у Прасчови и там ще може да опита неговите жълъди.
стр. 11
- Благодаря ти, Пух - каза Тигъра, - защото наистина жълъдите са най-любимата храна на Тигрите!
И така след закуската те тръгнаха към Прасчови. По пътя Пух обясняваше, че Прасчо е Много Малко Животно, затова не обича бабаитите, и помоли Тигъра да не се перчи много - поне в началото. А Тигъра - който през всичкото време се криеше зад дърветата и се хвърляше върху сянката на Пух, когато той не го гледаше - каза, че Тигрите са бабаити само преди закуска и щом им дадат няколко жълъда, те стават Тихи и Разнежени. Така лека-полека те стигнаха и почукаха на вратата на Прасчовата къща.
- Здрасти, Пух - каза Прасчо.
- Здрасти, Прасчо. Това е Тигър.
- О, това ли е? - попита Прасчо и се промъкна до другия край на масата. - Мислех, че Тигрите са по-малки!
- Но не и големите! - каза Тигъра.
- Те обичат жълъди - каза Пух - и затова дойдохме тук. Бедният Тигър още не е закусил!
Прасчо бутна купата с жълъдите към Тигъра, каза "Заповядай!" и чак когато се прилепи към Пух, се почувствува много по-храбър и каза с безгрижен тон:
- Значи ти си Тигър? Добре, добре!
Но Тигъра не отговори, защото устата му беше пълна с жълъди. След дълго мляскане той изфъфли:
- Ъе е тоае...
И когато Пух и Прасчо попитаха "какво?", той отговори "изви... яйте!" и за момент изскочи навън. Когато се върна, каза твърдо:
- Тигрите не обичат жълъди!
- Но ти каза, че обичат всичко освен мед - каза Пух.
- Всичко освен мед и жълъди! - обясни Тигъра.
Като чу това, Пух каза: "Да, разбирам!", а Прасчо, на когото стана много приятно, че Тигрите не обичат жълъди, попита:
- Какво ще кажеш за магарешки тръни?
- Магарешките тръни - отговори Тигъра - са най-любимата ни храна!
- Тогава нека отидем при Ийори - каза Прасчо.
Тримата тръгнаха и след като вървяха, вървяха и вървяха - стигнаха до тази част на Гората, където беше Ийори.
- Здрасти, Ийори - каза Пух, - това е Тигъра.
- Какво е? - попита Ийори.
- Това - обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.
стр. 12
Ийори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.
- Какво казахте, че е това! - попита той.
- Тигър.
- О! - каза Ийори.
- Той отскоро е тук - обясни Пух.
- О! - повтори Ийори.
После дълго мисли и накрая каза:
- Кога ще си върви?
Пух обясни на Ийори, че Тигъра е голям приятел на Кристофър Робин, че е дошъл да остане в Гората, че... А Прасчо обясни на Тигъра, че не трябва да обръща внимание на думите на Ийори, защото той винаги е мрачен, а Ийори обясни на Прасчо, че тъкмо напротив - тази сутрин се чувствува извънредно радостен, а Тигъра обясняваше на всички, които слушаха в момента, че още не е закусил.
- Сетих се, че бяхме тръгнали за нещо - каза Пух. - Тигрите винаги се хранят с магарешки тръни, та затова дойдохме да те видим, Ийори!
- Ех, нищо ... Пух!
- О, Ийори, не трябва да мислиш, че не съм искал и да се видим...
- Е, да, да, разбира се! Но вашият нов раиран приятел естествено трябва да закуси. Как казахте, че се нарича?
- Тигър.
- Тогава ела насам, Тигре!
Ийори го заведе в най-бодливата част на трънената си градинка и я посочи с копитото си:
- Това най-трънливо парче пазех за рождения си ден - каза той. - Но всъщност какво са рождените дни? Днес са тук, утре ги няма! Заповядай, Тигре!
Тигъра му благодари и малко тревожно погледна към Пух:
- Наистина ли са магарешки? - пошепна той.
- Да - каза Пух.
- Тези, които Тигрите обичат най-много?
- Точно така! - каза Пух.
- Добре! - каза Тигъра. И си натъпка устата. Чу се силно хрускане. - Ох! - извика той, седна на земята и си напъха лапата в устата.
- Какво стана? - попита Пух.
- Пари! - изфъфли Тигъра.
- Вашият приятел - каза Ийори, - изглежда, е налапал пчела.
стр. 13
Приятелят на Пух престана да си клати главата, за да може да си извади бодлите от езика, и обясни, че Тигрите не обичат магарешки тръни.
- Тогава защо унищожи толкова много? - попита Ийори.
- Но ти каза - започна Пух, - ти каза, че Тигрите обичат всичко освен мед и жълъди!
- И магарешки тръни - извика Тигъра, като тичаше около тях с изплезен език.
Пух погледна тъжно.
- Какво да правим сега? - попита той Прасчо. Прасчо знаеше какво, затова веднага каза, че трябва да се видят с Кристофър Робин.
- Ще го намерите при Кенга - каза Ийори. После се приближи до Пух и високо прошепна: - Може ли да помолиш твоя приятел да си прави другаде упражненията? Аз веднага ще почна да обядвам и не ми е приятно да ги мачка точно сега. Маловажна работа и дребнаво от моя страна, но всички си имаме слабости!
Много сериозен, Пух кимна и извика Тигъра:
- Ела, ще отидем при Кенга. Тя сигурно ще има много неща за закуска.
Тигъра привърши последната си обиколка и дойде до Пух и Прасчо:
- Пари! - обясни той с широка приятелска усмивка. - Да вървим! - И се втурна напред.
Пух и Прасчо тръгнаха бавно след него. И както вървяха, Прасчо нищо не каза, защото за нищо не се сещаше, а Пух нищо не каза, защото съчиняваше стихотворение. И щом го съчини, започна:
- Как ще се справим ний с малкия Тигър:
Туй - не яде! Онуй - не яде!
Как? Как тогаз ще расте?
Мед не обича,
жълъд не ще,
трън... Трън не иска! Та мигар
знай някой нещо по-вкусно от мед?!
Мед! За мен - мед!
Мед пчелен... и пресен,
жълъд - за Прасчо - наесен,
трън със бодил - за
Ийори! За сила!
Тъй само ставаш голям!...
- Тигъра е вече достатъчно голям - каза Прасчо.
- Ама той всъщност не е тъй голям!
- На мене така ми изглежда...
Пух беше се вслушал в онова, което шумолеше в главата му, и като чу какво каза Прасчо, промърмори вече на глас:
стр. 14
- Не, тука той те подвежда:
колкото и фунта шилинга да тежи -
още е малък. Ти, Прасчо, грешиш:
Тигъра, братко, изглежда висок
само със своите скокове!
- Това е цялото стихотворение.
- Харесва ли ти, Прасчо?
- Всичко освен шилингите - каза Прасчо - смятам, че не им е мястото там.
- Те поискаха да дойдат след фунтовете - поясни Пух - и аз им разреших. Така най-добре се съчинява стихотворение: да оставиш нещата сами да си идват.
- О, не знаех - каза Прасчо.
През всичкото това време Тигъра се перчеше пред тях и често-често се обръщаше да пита: "Това ли е пътят?" Най-сетне Къщата на Кенга се показа и там беше Кристофър Робин. Тигъра се затича към него.
- О, ето къде си бил, Тигре - каза Кристофър Робин, - знаех, че си тук някъде...
- Намерих разни неща в Гората - каза важно Тигъра, - намерих един пух, един прасчо, един ийори, но закуска не можах да намеря!
Пух и Прасчо най-напред прегърнаха Кристофър Робин и после му разказаха какво се беше случило.
- Ти знаеш ли какво обичат да ядат Тигрите? - попита Пух.
- Смятам, че ако помисля повече, ще се сетя - каза Кристофър Робин. - Мислех, че Тигъра знае.
- Знам - каза Тигъра. - Всичко, което има по света, освен мед, жълъди и... как се казваха тези парещи неща...
- Магарешки тръни.
- Да, и тях!
- Добре, тогава Кенга ще може да ти даде закуска.
Те влязоха в дома на Кенга и Ру каза "Здравей, Пух" и "Здравей, Прасчо" по един път и "Здравей, Тигре" два пъти, понеже никога досега не беше поздравявал Тигър и му се струваше смешно. Тогава казаха на Кенга какво искат и Кенга най-учтиво предложи:
- Ето бюфета, драги Тигре, погледни и си избери каквото ти хареса. - Тя веднага беше разбрала, че колкото и голям да изглежда Тигъра, той се нуждае от толкова нежност, колкото и Ру.
- Мога ли да погледна и аз? - попита Пух, който беше почнал да се чувствува малко като в единадесет часа. Той намери малка кутия кондензирано мляко и нещо му подсказа, че Тигрите не обичат такива неща, затова я отнесе сам в едно ъгълче, за да не го безпокоят.
Колкото повече Тигъра си пъхаше носа тук и лапата там - толкова повече неща откриваше, които Тигрите не обичат. И когато огледа всичко в бюфета и нищо не можа да хапне, каза на Кенга:
- Какво ще стане сега?
Но Кенга и Кристофър Робин и Прасчо бяха наобиколили Ру, за да видят как той ще си изпие лекарството за усилване. А Ру казваше: "Трябва ли?" и Кенга го молеше: "Ру, миличък, нали помниш какво обеща?" ...
стр. 15
- Какво е това? - пошепна Тигъра на Прасчо.
- Лекарство за усилване - каза Прасчо, - но той не обича да го пие.
Тигъра се приближи, наведе се над облегалото на стола на Ру и изведнъж протегна език и налапа цялата лъжица. Кенга подскочи от изненада, извика "О!", бързо хвана лъжицата и благополучно я изтегли, преди да изчезне в устата на Тигъра. Но лекарството за усилване го нямаше.
- Тигре, миличък! - каза Кенга.
- Глътна лекарството! Изпи ми лекарството, той изпи моето лекарство! - радостно викаше Ру, като смяташе, че това е весела шега.
А Тигъра погледна към тавана, затвори очи, облиза няколко пъти челюстите си - да не би нещичко да е останало по тях - и спокойна усмивка озари лицето му, когато каза:
- Ето това обичат Тигрите!
Затова оттогава Тигъра остана да живее в дома на Кенга. И на закуска, и на обед, и на вечеря той получаваше лекарство за усилване. Когато Кенга мислеше, че той има нужда от нещо за усилване тогава след ядене като лекарство му даваше по една-две лъжици от закуската на Ру.
- Но аз мисля, че той е достатъчно силен - казваше Прасчо на Пух.
