НА ТЕБ

                                                                                                                              Ръка за ръка

                                                                                                                              Кристофър Робин и аз

                                                                                                                              ти поднасяме днес тази книга.

                                                                                                                              Нали си учудена?

                                                                                                                              Нали я харесваш?

                                                                                                                              Нали ти за туй си мечтала?

                                                                                                                              Ето я! За теб е!

                                                                                                                              Защото те обичаме!

​

      Ако ти се е случвало да прочетеш някоя друга книга за Кристофър Робин, може би ще си спомниш, че по-рано той имаше един Лебед (или Лебеда си имаше Кристофър Робин - не знам точно как беше) и че той наричаше този лебед Пух. То беше отдавна и като се сбогувахме с Лебеда, ние си взехме името обратно, защото мислехме, че то повече няма да му трябва. И когато новото мече Едуард поиска едно галено, прекрасно име, име, което да вълнува и да е измислено само за него - Кристофър Робин изведнъж го нарече Пух. И така си остана.

      Сега, когато вече обясних тази част от името му, ще обясня и другата.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

     

      Не е възможно да отидеш за по-дълго време в Лондон и да не посетиш Зоологическата градина. Има хора, които започват да я разглеждат оттам, където пише:

      ВХОД

      и с възможната най-голяма бързина минават край всички клетки ... докато стигнат дотам, където пише:

      ИЗХОД

      Но умните отиват веднага и застават при най-любимото животно.

      Така и Кристофър Робин: той отива право там, където са мечките, започва да шепне нещо на помощника на пазача и вратата се отключва, ние минаваме през някакъв тъмен вход, качваме се по стръмни стъпала, докато стигнем една специална клетка, тя се отваря, от нея се измъква нещо кафяво, космато, рошаво и с радостен вик: "О, Мечо!", Кристофър Робин се хвърля в прегръдките му. Името на това мече е Мечо, което показва какво хубаво име е то за мечета. Смешното е само, че сега не си спомняме дали нашият Мечо е наречен първо Мечо, а после Пух, или първо Пух, а после Мечо. По-рано знаехме как беше, но сега вече сме забравили.

      Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:

      - А за Мен?

      - Мое мило Прасенце - отговорих, - в цялата книга пише и за теб.

      - Но за Пух повече! - изквича той.

      Нали разбирате - Прасчо завижда, че за Пух има Голямо Въведение. Е, няма защо да отричаме: разбира се, Пух е любимецът. Но и Прасчо е герой много пъти, когато Пух го няма. Защото не е възможно да вземеш Пух незабелязано в училище, а мъничкият Прасчо може да се пъхне в джоба, където е голяма утеха да го чувствуваш, когато не си много сигурен дали два пъти по седем е 12 или 22! Понякога той се измъква от джоба и наднича в мастилницата. По такъв начин става по-учен от Пух, но Пух няма Нищо против:

      - Някои са умни, а някои не са - казва той. И така си е!

      А сега всички играчки се развикаха:

      - Ами за Нас?

      Затова най-добре е вече да престана да пиша Въведение, а да започна самата книга.

​

                                                                                                                                              А. А. Милн