Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Съдържание
Глава седма,
в която Кенга и бебето Ру идват в Гората и Прасчо бива окъпан
стр. 34
Никому, изглежда, не беше известно откъде дойдоха те, но ето ги в Гората - Кенга и Ру, бебето. Когато Пух попита Кристофър Робин:
- Как дойдоха тук?
Кристофър Робин каза:
- По Обикновения Начин, ако знаеш какво значи това, Пух.
И Пух не каза:
- О!
Само поклати два пъти главата си и повтори:
- Значи по Обикновения Начин? Аха! - И отиде тогава при приятеля си Прасчо, за да види какво мисли той по въпроса. У дома му завари Зайо и всички заговориха за това.
- Ето кое не ми харесва в тази работа - каза Зайо, - ето ни тук Пух и Прасчо, и аз, и изведнъж ...
- И Ийори! - каза Пух.
- ... и Ийори, и изведнъж...
- И Бухала - каза Пух.
- ... и Бухала, и изведнъж...
- О, и Ийори - каза Пух. - Щях да го забравя!
- Ето ни значи всички и... събуждаме се една сутрин и най-неочаквано намираме какво? Намираме Едно Странно Животно между нас! Животно, за което дори не сме чували някога нещо! Животно, което носи децата си в джобовете си! Представете си, че и аз понеса моите деца в моите джобове - колко джоба ще ми трябват?
- Шестнадесет?
- Седемнадесет, нали? - каза Зайо. - И един за носната ми кърпичка, значи осемнадесет. Осемнадесет джоба на един костюм! Представяте ли си го?!
Последва дълго мълчание в размисъл ...
Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:
- Сметнах ги: петнадесет!
- Кое? - попита Зайо.
- Петнадесет!
- Петнадесет какво?
- Твоето семейство.
- Е, какво от туй?
стр. 35
Пух си почеса носа и каза, че той мислел, че Зайо говори за своето семейство.
- Нима! - каза Зайо иронично.
- Да, ти говореше...
-Остави това, Пух - рече Прасчо нетърпеливо, - въпросът е какво ще правим с Кенга?
- О, разбирам! - каза Пух.
- Най-добрият начин ще бъде - каза Зайо, - най-добрият начин би бил този: да откраднем бебето Ру, да го скрием и когато Кенга ни попита къде е бебето Ру, ние да кажем: "Аха!"
- Аха! - започна да се упражнява Пух. - Аха! Аха! Разбира се - продължи той, - ние можем да кажем "Аха!" и без да сме откраднали Ру.
- Пух - започна Зайо нежно, - ти нямаш никакъв ум.
- Знам! - каза Пух смирено.
- Ние ще кажем "Аха!" така, че Кенга да разбере, че ние знаем къде е Ру. "Аха!" значи: "Ще ти кажем къде е бебето Ру, ако обещаеш да напуснеш Гората и никога да не се връщаш тук!" А сега не ме смущавай, докато мисля!
Пух отиде в един ъгъл и се опита да казва "Аха!" по този начин. Понякога му се струваше, че значи това, което Зайо казваше, а понякога - че не значи. "Смятам, че ще го постигна с упражнение - мислеше си той. - Дали и Кенга ще трябва да се упражнява, за да може да ме разбере?"
- Само че има едно нещо - каза Прасчо, леко потрепквайки, - аз говорих с Кристофър Робин и той ми каза, че Кенга Обикновено я Смятат за Едно от Най-Свирепите Животни. Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни. В такъв случай е може би глупаво да кажеш "Аха!".
- Прасчо - каза Зайо, като започна да подостря молива си, - нямаш никаква смелост!
- Трудно е да бъдеш Храбър - каза Прасчо, леко подсмърчайки, - когато си Толкова Малко Животно!
Зайо, който беше започнал да пише много ревностно, повдигна глава и каза:
- Това, че ти си толкова малко животно, ще ни бъде много Полезно в нашето приключение.
Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува, а когато Зайо обясни, че Кенга е Свирепа само през зимните месеци, а през другото време е Извънредно Разположена, той едва се сдържа на мястото си - толкова нетърпеливо очакваше да стане полезен веднага.
- А аз? - каза Пух тъжно. - Навярно няма да бъда полезен!
- Нищо, Пух - каза Прасчо утешително, - друг път може би!
- Без Пух - каза Зайо сериозно, като подостряше отново молива си - приключението е невъзможно!
- О! - каза Прасчо, като се стараеше да не изглежда разочарован. А Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:
стр. 36
- Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!
- Сега слушайте всички! - каза Зайо, като престана да пише.
Пух и Прасчо жадно заслушаха със зяпнали уста.
Ето какво им прочете Зайо:
План за отвличането на бебето Ру.
1 - Общи Бележки. Кенга тича по-бързо от всички ни, даже и от Мен.
2 - Още Общи Бележки. Кенга никога не изпуска от очи бебето Ру, освен когато е сигурно закопчано в джоба й.
3 - Следователно. Ако трябва да отвлечем бебето Ру, ние трябва да вземем Голяма Преднина, защото Кенга тича по-бързо от всички Ни, дори и от Мен (виж точка първа).
4 - Една мисъл. Ако Ру изскочи от джоба на Кенга и Прасчо скочи вътре, Кенга няма да забележи разликата, защото Прасчо е Толкова Малко Животно.
5 - Като Ру.
6 - Но Кенга трябва да гледа на друга страна, за да не види, когато Прасчо скочи вътре.
7 - Виж точка 2.
8 - Друга Мисъл. Но ако Пух й разказва в този момент нещо много разпалено, Тя може да погледне за миг на друга страна.
9 - И тогава аз ще мога да избягам с Ру.
10 - Бързо.
11 - И Кенга ще открие разликата едва По-Късно.
Зайо прочете това много горд. Известно време след като той свърши да чете, никой не каза нищо. А после Прасчо, който беззвучно си отваряше и затваряше устата, успя най-сетне да каже с дрезгав глас:
- И... По-Късно?
- Какво искаш да кажеш?
- Когато Кенга Открие Разликата?
- Тогава всички ще кажем "Аха!"
- И тримата?
- Да!
- О!
стр. 37
- Защо? Какво те смущава, Прасчо?
- Нищо - каза Прасчо, - щом и тримата го кажем ... Щом и тримата го кажем, нямам възражения. Но не бих искал да кажа "Аха!" самичък. Няма да звучи така добре! Между другото исках да те попитам сигурен ли си в това, което каза за зимните месеци?
- Зимните месеци?
- Да... че била Свирепа само през Зимните Месеци.
- А? Да, да, това е вярно. А ти, Пух! Разбра какво трябва да правиш, нали?
- Не - каза Мечо Пух. - Не още. Какво трябва да правя?
- Ти просто трябва да говориш така увлекателно на Кенга, че тя да не забележи нищо!
- О! А за какво?
- За каквото щеш.
- Искаш да кажеш да й кажа някои стихове или нещо подобно?
- Точно така - каза Зайо. - Великолепно! Сега да тръгваме!
И те тръгнаха да търсят Кенга.
Кенга и Ру прекарваха спокойно следобеда си на едно песъчливо място в Гората. Ру се упражняваше в малки скокове из пясъка, като скачаше в мишите дупки и се изкатерваше навън, а Кенга, като се озърташе плахо, казваше: "Само още един скок, миличко, и тръгваме за дома!"
В този момент кой, мислите, се дотътра до тях? Пух!
- Добър ден, Кенга!
- Добър ден, Пух!
- Гледай ме как скачам! - изписка Ру и скочи в друга миша дупка.
- Здравей, Ру, мъничък!
- Тъкмо си тръгвахме за дома - каза Кенга. - Добър ден, Зайо! Добър ден, Прасчо!
Зайо и Прасчо току-що бяха дошли от другия край на полянката и казаха "Добър ден!" и "Здравей, Ру!" и Ру ги помоли да го видят как скача. Те го загледаха.
И Кенга гледаше...
- О, Кенга - каза Пух, след като Зайо два пъти му смигна, - не зная дали изобщо се интересуваш от Поезия...
- Не особено - каза Кенга.
- О! - каза Пух.
- Ру, миличък, само още един скок и тръгваме за дома!
стр. 38
Последва късо мълчание, докато Ру скочи в друга миша дупка.
- Продължавай! - прошепна високо Зайо зад лапата си.
- Като говорим за Поезия - каза Пух, - аз съчиних нещичко, като идвах насам. Ето ... чакай да си спомня...
- Представям си! - каза Кенга. - Хайде, Ру, миличък!
- Ще ви хареса това стихотворение - каза Зайо.
- Страшно много - каза Прасчо.
- Трябва да слушате много внимателно - каза Зайо.
- За да не пропуснете нещо - каза Прасчо.
- Разбира се - каза Кенга, но все гледаше към бебето Ру.
- Как започваше, Пух?
Пух се изкашля леко и започна:
"Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум."
В понеделник, когато е топло,
аз си мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли
това Онова ли е и онова - Това.
Във вторник завей, завали ли -
аз се блъскам кат птичка в кафез
и се чудя и мая дали е...
дали тез са Онез и онез - Тез?
Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой -
мисля де се е чуло, видяло
кой Какво е и какво е Кой?
В четвъртък, щом всичко замръзне -
всяко клонче със скреж е покрито ...
Мисля. Мисля... дорде ми омръзне,
че които са Тез - не са тез, Които.
Във петък..."
стр. 39
- Да, така, нали? - каза Кенга, без да дочака да чуе какво се е случило в петък. - Само още един скок, Ру, миличък, и ние наистина трябва да си вървим.
Зайо бързо смушка Пух.
- Като говорим за поезия - изведнъж каза Пух, - забелязахте ли онова дърво там?
- Къде? - каза Кенга. - Хайде, Ру...
- Точно там - каза Пух, като сочеше зад гърба на Кенга.
- Не - каза Кенга. - Хайде, скочи у мен, Ру, миличък, и тръгваме за дома!
- Трябва да погледнете това дърво точно там! - каза Зайо. - Да те вдигна ли, Ру? - И той го прегърна.
- Оттук виждам птица на него - каза Пух. - Или е риба?
- Вие трябва да видите тази птица оттук - каза Зайо, - ако не е риба.
- Не е риба! Птица е! - каза Прасчо.
- Така е май! - каза Зайо.
- Скорец или кос? - каза Пух.
- Това е въпросът - каза Зайо, - кос ли е, или скорец?
Тогава Кенга си обърна най-сетне главата да погледне. В този миг Зайо извика високо: "Хайде, влизай, Ру!", и Прасчо скочи в джоба на Кенга, а Зайо хукна да бяга, стиснал в лапите си Ру.
- Я, къде е Зайо? - каза Кенга, като се обърна. - Добре ли се настани вътре, Ру, миличък?
От дъното на джоба на Кенга Прасчо квикна като Ру.
- Зайо си отиде - каза Пух. - Ако не се лъжа, имаше да свърши нещо внезапно.
- А Прасчо?
- Мисля, че и Прасчо си спомни нещо изведнъж ...
- И ние трябва да си вървим вече у дома - каза Кенга. - Довиждане, Пух! - И с три големи скока тя изчезна.
Пух я изгледа, докато тя се отдалечаваше.
"Бих желал да мога да скачам така - помисли си гласно той. - Някои могат, а някои не могат! Това е то!"
Имаше моменти, когато Прасчо желаеше Кенга да не може! Понякога, когато трябваше да върви, дълго през Гората за дома си, той мечтаеше да е птичка, но сега мислите му подскачаха на дъното на кенгиния джоб:
това не
- Ако е никога бих
летене, летял!!!
Когато изхвръкваше нагоре, Прасчо викаше "Оооо!", а когато отново падаше на земята, викаше "Ох!" И така през целия път до къщата на Кенга той викаше: "О-о-о-о... ох! О-о-о-о ... ох!"
стр. 40
Разбира се, щом разкопча джоба си, Кенга се досети какво се е случило. Само за миг й се стори, че е уплашена, но после разбра, че не е, защото знаеше, че Кристофър Робин никога няма да позволи да се случи нещо лошо на Ру. И си каза: "Щом те се шегуват с мен, и аз ще се пошегувам с тях!"
- Хайде, Ру, миличък - каза тя, като извади Прасчо от джоба си, - време е за лягане!
- Аха! - каза Прасчо както можеше след тази Ужасна Разходка. Но изглежда, че не беше много хубаво "Аха!" и Кенга не можа да разбере какво значи.
- Първо баня! - каза Кенга весело.
- Аха! - каза Прасчо пак, като се оглеждаше тревожно за другите.
Но другите ги нямаше. През това време Зайо си играеше с бебето Ру у дома си и всеки миг го обикваше все повече. А Пух, който беше решил да става Кенга, беше още на песъчливата полянка сред Гората и се упражняваше да скача.
- Никак не съм сигурна - каза колебливо Кенга - дали е добра идеята ми да ти направя една студена баня тази вечер. Би ли желал, Ру, миличък?
Прасчо, който всъщност не беше привърженик на къпането, потръпна от възмущение и каза с най-голямата храброст, на която беше способен:
- Кенга, виждам, че е време да заговорим открито!
- Смешен малък Ру? - каза Кенга, като приготви водата за къпане.
- Аз не съм Ру - изквича силно Прасчо. - Аз съм Прасчо!
- Да, миличък, да! - каза Кенга спокойно. - Как хубаво си преправяш гласа като Прасчовия! Колко ми е умен - продължи тя, като взе голям жълт сапун от долапа. - Какво ли още ще измисли!
- Не виждаш ли - изквича Прасчо. - Нямаш ли очи? Погледни ме!
- Гледам те, Ру, миличък - каза Кенга доста строго, - но и ти си спомни какво ти говорих за гримасниченето! Ако все така подражаваш на Прасчо, ще заприличаш на Прасчо и помисли си колко ще съжаляваш тогава! Хайде сега в легена и не ме карай да ти повтарям!
Преди да разбере какво става, Прасчо се намери в легена и Кенга го жулеше вече здраво с голяма груба кесия.
- О-о! - квичеше Прасчо. - Пусни ме! Пусни ме, аз съм Прасчо!
- Не си отваряй устата, миличък, ще ти влезе сапун вътре - каза Кенга. - Ето, видя ли?
- Ти... ти... ти го правиш нарочно! - изфъфли Прасчо, щом можа отново да проговори... и изведнъж му запушиха устата със сапунената кесия.
- Вярно, миличък, затова мълчи!
стр. 41
След минута Прасчо бе изваден от легена и избърсан с хавлия.
- Сега - каза Кенга - ето ти лекарството и - леглото!
- К... к... какво лекарство? - изквича ужасен Прасчо.
- За да пораснеш голям и силен, миличък! Не би искал да останеш малък и хилав като Прасчо, нали? Затова, хайде!
В този момент някой почука на вратата.
- Влез - каза Кенга и Кристофър Робин влезе.
- Кристофър Робин! Кристофър Робин! - извика Прасчо. - Тя продължава да твърди, че съм Ру! Аз не съм Ру, нали!
Кристофър Робин го огледа внимателно и поклати глава:
- Не може да си Ру - каза той, - защото току-що видях Ру да си играе в Зайовата къща.
- Гледай ти! - удиви се Кенга. - Представи си! Представи си, аз да направя такава грешка!
- Разбра ли най-сетне! Нали ти казах: аз съм Прасчо!
Кристофър Робин пак поклати глава:
- О, ти не си Прасчо! - каза той. - Аз познавам Прасчо много добре. Той има съвсем друг цвят!
Прасчо искаше да каже, че това е така, защото той току-що е бил изкъпан, но после помисли, че може би е по-добре да не казва това, и като си отвори устата, за да каже нещо друго, Кенга му изсипа лъжицата с лекарството вътре, потупа го по гърба и му каза, че всъщност лекарството е доста приятно, когато му свикнеш.
- Знаех, че не е Прасчо - каза Кенга, - но се чудя кой може да бъде!
- Може би някакъв роднина на Пух - каза Кристофър Робин, - може би племенник или чичо, или нещо такова!
Кенга се съгласи, че навярно е така и му трябва някакво име.
- Ще го нарека Хенри Пухльо. Или накратко Пухльо - каза Кристофър Робин.
И тъкмо когато решаваха това, Хенри Пухльо се изтръгна от ръцете на Кенга и скочи на земята. За голяма негова радост Кристофър Робин беше оставил вратата отворена. Никога досега Хенри Пухльо - Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят...
Кенга и Ру останаха в Гората. И всеки Вторник Ру прекарваше при своя голям приятел Зайо, и всеки Вторник Кенга прекарваше деня със своя голям приятел Пух, и всеки Вторник Прасчо прекарваше деня със своя голям приятел Кристофър Робин.
Така всички бяха пак щастливи.
