Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Съдържание
Глава девета,
в която Прасчо е напълно обкръжен с вода
стр. 50
Валеше и валеше, и валеше ... Прасчо си казваше, че никога в живота си - той не беше бог знае колко стар, три или четири годишен - не е виждал толкова дъжд. Дни ... и дни ... и дни ...
"Ако само бях у Пух или у Кристофър Робин, или у Зайо - мислеше си той, като поглеждаше през прозореца, - когато започна да вали, щях да си имам Компания през всичкото време, вместо да седя сега сам-самичък, без да имам какво да правя, освен да се чудя докога ще вали!... " Той си представяше как би казал на Пух:
- Виждал ли си някога такъв дъжд, Пух? И Пух би отговорил:
- Не е ли ужасно, Прасчо? И Прасчо би попитал:
- Как ли се чувствува Кристофър Робин сега? А Пух би казал:
- Мисля, че къщата на Горкия Зайо е пълна вече с вода!
Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го споделяш.
Наистина беше твърде вълнуващо: малките пресъхнали пукнатини по земята, в които Прасчо така често си бе завирал носа, сега бяха станали поточета, а малките поточета, в които той беше газил, бяха станали реки, а реката, по чиито стръмни брегове бяха играли така весело, беше се разпростряла вън от леглото си и беше заела толкова много място наоколо, че Прасчо взе да се бои да не би скоро тя да достигне до неговото легло.
"Малко тревожно е - каза си той - да си Толкова Малко Животно Напълно Обкръжено с Вода! Кристофър Робин и Пух биха се спасили, като се Покатерят на Дървета, Кенга би се спасила, като Прескочи, Зайо би се спасил, като се Зарови, Бухала би се спасил, като Хвръкне, Ийори би се спасил, като Започне Да Издава Силен Рев, Докато го Спасят, а аз?! Ето ме тук обграден, без да мога да направя нещо!"
Продължаваше да вали и всеки ден водата се покачваше по малко, докато почти стигна до прозореца му... а Прасчо все още не беше направил нещо.
"Ето, Пух например - мислеше си той, - Пух няма много Ум, но никога не попада в беда. Върши глупости, но всичко се обръща на добро! Бухала няма кой знае какъв Ум, но той знае за Нещата. Той ще се сети да направи най-правилното Нещо, когато е Заобиколен с Вода! И Зайо не е Изучавал Книги, но може винаги да Измисли някакъв План. Ето Кенга. И Кенга не е ... Тя не е много Умна, но толкова се тревожи за Ру, че без да мисли, ще направи Нещо Подходящо. Най-сетне Ийори. Ийори е винаги толкова нещастен, че не би обърнал внимание. Но какво би направил Кристофър Робин?"
Тогава изведнъж Прасчо се сети за една история, която Кристофър Робин му беше разказал: за някакъв човек на пуст остров, който написал нещо, сложил го в бутилка и я хвърлил в морето. Прасчо си помисли, че ако напише нещо, ако го сложи в бутилка и я хвърли във водата, може би някой ще дойде и ще го спаси.
стр. 51
Той напусна прозореца и започна да търси из тази част на къщата си, която не беше под водата. Накрая намери един молив, парченце суха хартия и една бутилка със запушалка.
Написа на едната страна на хартията:
помОщ!
ПрасЧо Аз
а на другата страна:
Азпрасчо ПоМош
помощ!
Тогава напъха хартийката в бутилката, запуши я колкото можеше по-добре, наведе се през прозореца колкото можеше по-навън, без да падне, и хвърли бутилката колкото можеше по-далеч:
"Пляс!"
След малко бутилката изплува и той я наблюдаваше как бавно се губи в далечината, докато очичките го заболяха да се взира, и понякога му се струваше, че вижда бутилката, а понякога - че това е само вълничка, която е сметнал за... И изведнъж разбра, че никога вече няма да я види и че е направил всичко, което може, за да се спаси.
"Сега - мислеше си той - някой друг трябва да направи нещо и се надявам, че ще го направи бързо, защото, ако не го направи, ще трябва да плувам, а не мога! Затова се надявам да го направи бързо. - След това въздъхна дълбоко и си каза: - Ех, да беше тука Пух!
Когато дъждът започна, Мечето спеше.
Валеше... и валеше... и валеше...
а то -
спеше... и спеше... и спеше...
Беше прекарало един уморителен ден. Нали си спомняте как Пух откри Северния Полюс. Той беше толкова горд, че попита Кристофър Робин дали няма и други Полюси, такива, които могат да бъдат открити от Мече с Малко Ум.
- Има Южен Полюс - каза Кристофър Робин - и смятам, че има Източен Полюс и Западен Полюс, при все че хората не обичат да говорят за тях.
Пух беше толкова развълнуван, когато чу това, че предложи да направят Екседиция за откриване на Източния Полюс, но Кристофър Робин беше намислил да направи нещо друго с Кенга, така че Пух тръгна сам да открива Източния Полюс.
Дали го откри, или не - съм забравил. Но беше толкова уморен, когато се върна у дома си, че по средата на вечерята, след като беше ял малко повече от половин час, той дълбоко заспа на стола си и спа ... и спа... и спа ...
стр. 52
И изведнъж засънува:
Намираше се на Източния Полюс, а той беше много студен Полюс, покрит с най-студения сняг и лед. Пух беше намерил там един кошер, за да спи в него, но нямаше място за краката му и те останаха отвън.
Диви Невестулки, каквито населяват Източния Полюс, дойдоха и започнаха да скубят козина от краката му, за да си направят Гнезда за Малките. И колкото повече го скубеха, толкова по-студено ставаше на краката му... докато внезапно се събуди с едно: "Ох!"
И ето го, седи на стола си, краката му във вода и вода - навсякъде около него!
Пух прецапа до вратата и погледна навън...
"Работата е Сериозна - каза си той. - Трябва да се Спасявам."
И той грабна най-голямото си гърне с мед и се спаси с него върху най-дебелия клон на дървото, високо над водата; после слезе пак долу и се спаси с друго гърне мед... и когато свърши с цялото Спасяване - ето го Пух, седи на клона, клати си краката, а до него - десет гърнета с мед...
Два дни по-късно Пух седи на клона, клати си краката и край него - четири гърнета с мед...
Три дни по-късно Пух седи на клона, клати си краката, а на клона до него - едно гърне с мед. Четири дни по-късно Пух седи ... На четвъртата сутрин бутилката на Прасчо доплува до дървото на Пух и със силен вик "Мед!" Пух се гмурна във водата, грабна бутилката и я спаси на клона.
- Жалко! - каза Пух. - Напразно се измокрих! И защо е тази хартийка вътре?
стр. 53
Извади я и я разгледа.
"Това е Известие - каза си той. - Така е. А тази буква е "П". Така... така: "П" значи Пух. Значи много важно Известие за мен, а аз не мога да чета! Трябва да намеря Кристофър Робин или Бухала, или Прасчо - един от тези Способни Четци, които могат да четат. Те ще ми кажат какво е това известие. Само че не знам да плувам. Жалко!"
Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея. То си каза: "Ако бутилка може да плува, значи и гърне може да плува. И ако гърнето плува, аз мога да седна отгоре му ако е достатъчно голямо гърне."
Така той взе най-голямото си гърне и го запуши.
"Всички лодки трябва да имат имена - каза си той. - Затова ще нарека моята лодка "Плуваща Мечка".
С тези думи той спусна гърнето във водата и скочи след него.
Известно време Пух и "Плаваща Мечка" не бяха сигурни кой от двамата трябва да бъде отгоре. Но след като Пух опита едно-две положения, те се установиха: "Плуваща Мечка" отдолу, а Пух, победоносно седнал отгоре, енергично гребеше с крака.
Кристофър Робин живееше на най-високото място в Гората.
Валеше... и валеше ... и валеше ... Но водата не можеше да стигне до неговия дом. Беше доста забавно да гледа надолу към долината, залята с вода.
Валеше толкова силно, че почти през всичкото време той трябваше да прекарва вътре. Затова си мислеше разни неща. Всяка сутрин излизаше с чадъра си и забучваше една пръчка до самата вода. И всяка следваща сутрин, когато пак излизаше, не можеше вече да види пръчката, а забучваше нова до новото място на водата и всяка сутрин пътят, който извървяваше от къщичката си до водата, ставаше все по-къс.
На петия ден сутринта той видя, че водата го е обградила от всички страни, и разбра, че за първи път в живота си се намира на истински остров. Това бе много вълнуващо!
Именно тази сутрин Бухала прилетя, за да попита своя приятел Кристофър Робин: "Как си?"
- Чудесно е, Бухале, да живееш на остров!
- Атмосферните условия са много неблагоприятни напоследък - каза Бухала.
- Кои?
- Вали - обясни Бухала.
- Да - каза Кристофър Робин, - вали...
- Нивото на наводнението е достигнало безпрецедентна височина!
- Кое?
- Има много вода наоколо - обясни Бухала.
стр. 54
- Да - каза Кристофър Робин, - много е!
- Все пак изгледите бързо стават по-благоприятни. Всеки момент...
- Виждал ли си Пух?
- Не. Всеки момент...
- Надявам се да е добре - каза Кристофър Робин. - Безпокоя се за него. Дано са заедно с Прасчо! Мислиш ли, че са добре, Бухале?
- Надявам се. Всеки момент...
- Иди да го видиш, Бухале! Пух няма много ум и може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам! Разбираш ли, Бухале?
- Разбира се! - каза Бухала. - Отивам... и веднага обратно.
И той отлетя.
След малко се върна:
- Пух го няма!
- Няма ли го?
- Бил е там. Седял е на клона на дървото пред къщата си с девет гърнета мед. Но сега го няма.
- О, Пух! - извика Кристофър Робин. - Къде си?
- Тук съм! - чу се ръмжащ глас зад гърба му.
- Пух!
И те се хвърлиха в прегръдките си.
- Как дойде дотук, Пух? - попита Кристофър робин, когато пак можеше да приказва.
- С лодката си - каза Пух гордо. - Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох. С лодката си!
С тези горди думи той подаде Известието на Кристофър Робин.
- Но то е от Прасчо! - извика Кристофър Робин, когато го прочете.
- Нищо ли няма написано за Пух? - каза Мечето, като надничаше над рамото му.
Кристофър Робин прочете на глас Известието.
- О, значи тези "Пе"-та са прасчовци! Аз мислех, че са пуховци!
- Трябва да го спасим веднага. Мислех, че е с теб, Пух! Бухале, можеш ли да го спасиш на гърба си?
- Не вярвам - каза Бухала след тъжен размисъл. - Съмнително е дали необходимите дорзални мускули...
- Тогава ще отлетиш ли веднага да му кажеш, че Помощ Идва? А Пух и аз ще измислим Помощта и ще отидем колкото може по-бързо от всякога! О, не приказвай, Бухале! Бързай!
И както все още се канеше да каже нещо, Бухала литна...
стр. 55
- А сега, Пух - каза Кристофър Робин, - къде е твоята лодка?
- Трябва да ти кажа - говореше Пух, като слизаха към брега на острова, - че тя не е обикновена лодка. Понякога е Лодка, а понякога е по-скоро Инцидент! Зависи!
- От какво зависи?
- От това, дали си отгоре, или отдолу.
- О! Но къде е тя?
- Там! - каза Пух, като сочеше гордо към "Плаваща Мечка".
Кристофър Робин не очакваше такава лодка и колкото повече я гледаше, толкова повече си мислеше колко Храбро и Умно Мече Пух е той! И колкото повече Кристофър Робин мислеше за това, толкова повече Пух скромно навеждаше нослето си и се стараеше да не изглежда такъв герой.
- Много е малка за двама ни - каза Кристофър Робин тъжно.
- За трима ни, с Прасчо!
- Това я прави още по-малка. О, Пух Мечо, какво да правим?
Тогава това Мече, Пух Мечето, Мечо Пух, П. Н. П. (Приятел на Прасчо) З. Д. (Зайов Другар), О. Н. П. (Откривател на Полюса), У. Н. И. и Н. Н. О. (Утешител на Ийори и Намирач на Опашки) - всъщност самият Пух - каза нещо толкова умно, че Кристофър Робин можа само да го погледне със зяпнали уста и ококорени очи, чудейки се дали това е наистина Мечето с Много Малко Ум, което отдавна познаваше и обичаше!
- Можем да отидем с твоя чадър - каза Пух.
Можем да отидем с твоя чадър - повтори Пух.
Можем да отидем с твоя чадър - каза Пух.
Изведнъж Кристофър Робин разбра, че могат! Отвори чадъра и го сложи във водата с дръжката нагоре.
Чадърът плуваше. Само че се люлееше.
Пух влезе вътре и тъкмо започна да се хвали, че всичко е наред, откри, че не е, и след малка глътка вода, която всъщност не искаше, той се върна при Кристофър Робин. Тогава влязоха двамата едновременно и лодката вече не се люлееше.
- Ще нарека тази лодка "Мечов Ум"! - каза Кристофър Робин.
И "Мечов Ум" грациозно се понесе по вълните в югозападна посока.
Можете да си представите радостта на Прасчо, когато най-сетне лодката се показа. Дълги години след това той обичаше да си спомня в каква Много Голяма Опасност е бил през време на Ужасното наводнение, но единствената опасност била през последния половин час от пленничеството му, когато Бухала, който бил току-що долетял, кацнал на един клон на дървото и за да го успокоява, започнал да му разказва дълга история за своя леля, която някога измътила по погрешка яйцата на чайка, и историята продължавала почти колкото това изречение, докато Прасчо, който слушал на прозореца си, наведен без надежда... постепенно заспал и естествено започнал да се изплъзва от прозореца надолу към водата, докато увиснал само на пръстите на краката си, и в този момент за щастие силен вик на Бухала, а викът бил всъщност част от приказката - какво била казала леля му, - събудил Прасчо и той успял да се задържи и като се вмъкнал обратно, казал: "Колко интересно, наистина ли!", когато ... е, добре, можете да си представите радостта му, когато най-после видял кораба "МЕЧОВ УМ" (капитан - К. Робин, боцман - М. Пух) да се приближава, за да го спаси...
И понеже това е наистина краят на приказката, а и аз се уморих от последното изречение, мисля, че трябва да спра тук.
