Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Алън А. Милн - "Мечо Пух"
Съдържание
Глава първа,
в която се запознаваме с Мечо Пух, с няколко пчели и приключенията започват
стр. 2
Ето мечето Едуард слиза по стълбите... бум... бум... бум... с главата надолу зад Кристофър Робин.
Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин - само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко. Тогава пък му се струва, че няма! Но както и да е, ето го вече долу, готово да ви бъде представено: Мечо Пух!
Когато за първи път чух името му, аз казах - както и вие сега се готвите да кажете: "Но той има козина!"
- Знам! - отговори ми Кристофър Робин.
- Тогава не можеш да го наричаш Пух!
- Не.
- Но ти го нарече така!
- Той е Мечо Пух! Не разбираш ли какво значи това?
- О, сега разбрах! - казах бързо.
Надявам се, че и вие вече сте разбрали, защото - все едно - това е единственото обяснение, което ще получите.
Понякога Мечо Пух обича да играе на нещо, когато слезе долу; друг път обича да седне тихичко пред огъня и да слуша приказки. Тази вечер...
- Хайде една приказка! - каза Кристофър Робин.
- Каква приказка? - попитах.
стр. 3
- Ще бъдеш ли така добър да разкажеш една на Мечо Пух?
- Разбира се! - казах. - Какви приказки обича той?
- За себе си! Защото той е от този вид мечки.
- Да, виждам.
- И така, бъди добър ...
- Ще се опитам - казах аз. И се опитах.
Едно време - отдавна, много отдавна, чак около миналия Петък - Мечето Пух живееше сам-само в една гора под името Сандерс.
(- Какво значи да живееш под име - попита Кристофър Робин.
- Това значи, че името е написано със златни букви над вратата и ти живееш под него.
- Пух не е много сигурен в това - каза Кристофър Робин.
- Но сега вече съм - обади се един ръмжащ глас.
- Тогава продължавам - казах аз.)
- Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
"Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
После мисли още дълго и си каза:
"А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"
То се изправи развълнувано.
- А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.
И се катери, и се катери, и се катери, и както се катереше, то си затананика една песничка. Ето каква му беше песничката:
"Ах, не е ли смешно,
че обичам мед?
Бръм... бръм... бръм...
Чудя се защо!"
Покатери се още по-нагоре и още по-нагоре, и още малко по-нагоре, и се сети за друга песничка:
стр. 4
"А колко смешно би било, нали,
мечките да бяха вместо тез пчели:
кошера си щяха с мед те да напълнят
(ако пчели бяха мечките сами)
в дънера, на ниско - да не качвам стълби!"
То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка.
Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето... онова клонче...
Пррасс!!!
- Помощ! - извика Пух, като се блъсна в един клон, десет стъпки по-долу.
- ... ако само не бях... - каза той, като полетя към друг клон, двадесет стъпки по-надолу.
- ... исках само да... - заоправдава се Пух, като се превъртя презглава и прекърши клонче, тридесет стъпки по-ниско ...
- ... исках...
- ... разбира се, то бе малко така... - допусна той, като бързо се провря надолу между шест други клончета.
- ... всичко се случи поради... - реши той, като се сбогува с последния клон, обърна се два-три пъти във въздуха и бухна с разперени лапи в средата на една хвойна.
- ... всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!
Мечето изпълзя из храста, извади бодлите от носа си и започна пак да мисли. И първия човек, за когото се сети, беше Кристофър Робин.
(- За мен ли? - попита развълнуван Кристофър, не смеейки да повярва.
- За теб!
Кристофър Робин не каза нищо, но очите му ставаха все по-големи, а лицето - все по-розово.)
... И така Пух отиде при своя приятел Кристофър Робин, който живееше в друга част на Гората, зад една зелена врата.
- Добро утро, Кристофър Робин - каза Пух.
- Добро утро, Мечо Пух - каза ти.
- Мисля си дали имаш нещо такова като балонче.
-Балонче?!
- Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не... защото се бях замислил за балони.
- За какво ти е притрябвал балон? - попита ти.
Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и като си сложи лапата до муцуната, прошепна:
стр. 5
- Мед!
- Ама не може да се вземе мед с балон!
- Мога! - каза Пух.
Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у твоя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Зайовите роднини не дойде - много малък беше още, за да ходи по гости - и неговото синьо балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.
- Кое от двете искаш - показа ги ти на Пух.
Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.
- Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон - те ще помислят, че си част от дървото, и няма да те забележат; ако си със син - ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.
- А няма ли да те забележат под балона? - попита ти.
- Може да ме забележат, но може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Пух помисли един миг и добави:
- Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.
- Тогава по-добре е да вземеш синия балон - каза ти.
Така и направихте.
Двамата излязохте със синия балон, ти си взе и пушката за всеки случай - както правиш обикновено. Пух отиде до една много кална локва, която знаеше от по-рано, и се търкаля в нея, и се търкаля, докато стана съвсем черен. После надухте балона колкото беше възможно, но го държахте заедно за канапа, след туй ти изведнъж го пусна и Пух леко се понесе нагоре. Скоро стигна почти самия връх на дървото,, само че десетина стъпки встрани от него.
- Уррааа! - извика ти.
- Прекрасно е, нали? - погледна Мечо Пух надолу. - Как изглеждам оттам?
- Приличаш на мече, което се е хванало за балон - каза ти.
- Нима?! - попита Пух разтревожен. - Нима не приличам на малко черно облаче сред синьото небе?
- Не много!
- Може отгоре да изглеждам иначе. И както ти казах, с пчелите никога нищо не се знае!
Нямаше вятър да го духне към дървото и Мечо Пух си остана така: можеше да вижда меда, можеше да мирише меда, но не можеше да го стигне.
След малко пак се обади:
- Кристофър Робин! - прошепна силно той.
стр. 6
- Какво?
- Струва ми се, че пчелите подозират нещо!
- Какво мислиш, че...
- Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!
- Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?
- Може би! С пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Настъпи тишина. После Пух пак извика:
- Кристофър Робин!
- Да?
- Имаш ли у вас чадър?
- Мисля, че имам.
- Искам да го донесеш тук, да се разхождаш с него под дървото, от време на време да поглеждаш нагоре към мен и да казваш: "Бре, бре! Май че ще вали!" Мисля, че ако направим така, по-лесно ще ги измамим.
На теб ти стана смешно и ти си каза: "Глупаво мое мече!" Но го каза наум, защото много си го обичаш, и отиде за чадъра.
- Дойде ли, най-после! - извика Пух, когато ти се върна под дървото. - Бях започнал да се тревожа, защото сега съм сигурен, че пчелите ме Подозират!
- Да отворя ли чадъра? - попита ти.
- Да, но почакай за минутка. Трябва да внимаваме! Важното е да измамим царицата. Можеш ли да я различиш отдолу?
- Не!
- Жалко! Тогава започни да се разхождаш с отворен чадър, като казваш от време на време: "Бре, бре!... Май че ще вали!", а аз в това време ще изпея една Песен на Облачето, каквато сигурно облачетата пеят... Започвай!
И така - докато ти се разхождаше напред-назад с отворен чадър и се тюхкаше, че май ще вали - Пух пееше тази песничка:
"Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето,
пея си на глас полека
песенчица". Ето:
"Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето;
и съм гордо - че съм малко
облаче в небето!"
Пчелите бръмчаха все по-подозрителни. Някои от тях излязоха от хралупата и започнаха да хвърчат около облачето, докато то пееше втория куплет. Една дори кацна на носа му за миг и пак отлетя:
- Кристофър ... Ох!... Робин! - извика облачето.
- Да?
стр. 7
- Като си мислих, дойдох до важно заключение: това не са истински пчели!
- А какви са?
- Това са фалшиви пчели... И мисля, че те не правят истински мед.
- Дали?
- Да. И затова мисля вече да слизам.
- Как ще слезеш? - попита ти.
Мечо Пух не бе помислил за това. Ако пуснеше връвта, щеше да падне изведнъж - "бум!" - на земята, а това никак не му се харесваше. Затова мисли дълго и най-после каза:
- Кристофър Робин, ти трябва да простреляш балона. Носиш ли си пушката?
- Разбира се, че я нося! Но ако го прострелям, ще го повредя - каза ти.
- А ако не - каза Пух, - ще трябва да падна изведнъж и ще се повредя аз!
Щом разбра как стои работата, ти много внимателно се прицели и стреля.
- Ох! - извика Пух.
- Не улучих ли? - попита ти.
- Улучи. Но не балона! - изскимтя Пух.
- Много съжалявам! - каза ти и стреля отново. Този път улучи балона. Въздухът бавно излезе и Пух лекичко се спусна на земята.
Само че от дългото висене на връвта ръцете му се бяха схванали и цяла седмица стояха протегнати нагоре. А когато някоя муха му кацнеше на носа, трябваше да я духа: "Пух!"
И мисля (но не съм съвсем сигурен), че това беше май причината да го наречеш Пух!
- Това ли е краят на приказката? - попита Кристофър Робин.
- Това е краят на тази. Има още много.
- За Пух и за Мен?
- И за Прасчо, и за Зайо, за всички ви... Не помниш ли?
- Спомням си. Но щом се опитам да си го припомня, и забравям.
- Ами за онзи ден, когато Пух и Прасчо ловяха Муслон...
- Но не можаха да го хванат, нали?
- Не.
- Пух не можа, защото няма никакъв ум. Но аз хванах ли го?
- Е, това ще каже приказката!
Кристофър Робин кимна:
- Да, спомням си я - каза той, - само че Пух почти я е забравил, затова му се иска да я чуе пак. Защото това е истинска случка, а не само спомняне!
- Точно така мисля и аз - казах. Кристофър въздъхна дълбоко, хвана мечето за единия крак и тръгна към вратата, като го влачеше след себе си. Преди да излезе, той се обърна:
- Ще дойдеш ли при мен, докато се къпя?
- Може - казах аз.
- Лошо ли го ударих, когато стрелях?
- Никак!
Той кимна пак и излезе. След малко чух как Мечо Пух - бум... бум... бум... - се качва нагоре по стълбата след него.
