top of page

Алън А. Милн - "Мечо Пух"

Глава десета,

в която Кристофър Робин дава прием в чест на Пух и си вземаме сбогом

стр. 56

      Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, прибрани спретнато в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени за времето, когато са били големи и са вършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания на Дивите Гълъби, че "други са виновни, но няма значение" - в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата гора, за да види какво искат от него.

      - Бухале - каза Кристофър Робин, - ще устроя прием.

      - Наистина ли?

      - Ще бъде специално в чест на Пух. В чест на онова, което той направи, когато трябваше да направи нещо, за да спаси Прасчо от Наводнението.

      - О, значи за това?! - каза Бухала.

      - Да. За това! Би ли съобщил на Пух и на другите още сега, защото приемът ще бъде утре.

      - О, значи утре? Утре значи! - каза Бухала, изпълнен от желание да помогне.

      - И така, ще отидеш ли да им кажеш, Бухале?

      Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първия, на когото каза, беше Пух.

      - Пух - каза той, - Кристофър Робин прави прием.

      - О! - каза Пух. После, като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи: - Ще има ли нещо като онези дребни сладки с глазура от розова захар?

      Бухала почувствува, че е под неговото достойнство да говори за сладки с глазура от розова захар, затова му каза точно каквото му бе поръчал Кристофър Робин и литна към Ийори.

      "Прием за мен? - мислеше Пух. - Колко тържествено!" Чудеше се дали всички знаят, че този прием е специално за Пух, и дали Кристофър Робин им е разказал за "ПЛАВАЩА МЕЧКА" и "МЕЧОВ УМ" - тези чудни кораби, които той бе измислил и с които бе пътешествувал... И започна да мисли колко ще е ужасно, ако всички вече са забравили за това и никой не знае защо е този прием ...

      И колкото повече мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън.

      И сънят започна постепенно да звучи в главата му като песен.

      Ето каква:

Объркана песен на Пух

Ура! Ура! Ура! За Пух!

(Кой, кой?)

За Пух. За Пух!

(Защо? Какво е сторил?)

Какво! Ти... Ти не знаеш?

Спасил! Спасил приятел!

Със вълни се борил!!

                                                                                                                                                  стр. 57

 

Ура! Ура! Ура! За Мечо!

(Кой, кой?)

За Мечо бе! За Мечо!

Не можеше да плува -

и все пак го спаси!

(Кого спаси?)

Другаря!

О, слушай тук:

говоря ти за Пух!

(Кой, кой?)

За Пух! За Пух!

(Ах, жалко, все забравям!)

 

Знай,

че Пух е Мече с Голям Ум!!!

(С какво! Кажи го пак!)

Със Ум. С Голям Ум.

(Голям какво?)

Ум! Да! Ядеше доста...

Оказа се - юнак!

Не зная колко плува,

но все пак той доплува

със нещо като лодка.

(Какво? С какво?)

Със някакво гърне!

 

Затуй викнете пак:

Ура! Ура! От все сърце...

(От все какво?)

От все сърце!

И нека още сто години

живей сред близки и роднини!

И нека да расте по ум

и по юначество и дух!

Ура! Ура! Ура! За Пух!

 

(Но все пак за кого?)

За Пух! За Пух!

До три пъти ура за Пух!

Ура! Ура! Ура! За Мечо!

(Кой, кой?)

За Мечо бе! За Мечо!!

Ура! Ура! За Мечо Пух!

За нашия герой!

(Уф! Все пак ми кажете

какво извърши той?)

 

 

                                                                                                                                   стр. 58

      Докато тази песен звучеше в главата на Пух, Бухала говореше на Ийори:

      - Ийори, Кристофър Робин прави прием!

      - Много забавно! - каза Ийори. - Сигурно ще ми изпратят малко от трохите и парченцата, които изтърват! Мило... и Разумно!,Нищо! Не се безпокойте!

      - Има Покана и за теб.

      - Какво е това покана?

      - Покана!

      - Да, чух. Кой я е изтървал?

      - Тя не е за ядене. Тя значи, че искат и ти да отидеш утре на приема.

      Ийори бавно поклати глава:

      - Искаш да кажеш може би за Прасчо? Малкото същество с щръкнали уши? Да, Прасчо. Ще му кажа.

      - Не, не! - каза Бухала раздразнен. - За теб!

      - Сигурен ли си?

      - Разбира се, че съм сигурен! Кристофър Робин каза: "Кажи на всички!"

      - Всички освен Ийори?

      - Всички! - каза Бухала ядосан.

      - О! - каза Ийори. - Сигурно е станала някаква грешка! Все пак ще дойда. Само че не ми се сърдете, ако вали!

      Но не валя.

      Кристофър Робин беше сложил дълга трапеза и всички бяха насядали наоколо. На единия й край седеше той, а на другия - Пух, Между тях от едната страна седяха Бухала, Ийори и Прасчо, а от другата страна - Зайо, Ру и Кенга. А всички Зайови роднини и приятели се бяха разположили наоколо по тревата, изпълнени с надежда, че някой ще им заговори или ще изпусне нещо, или ще ги попита колко е часът.

      Това беше първият прием, на който Ру присъствуваше, и затова беше много възбуден. Веднага щом насядаха, Ру започна да бъбре:

      - Здравей, Пух! - изписука той.

      - Здравей, Ру! - отвърна Пух.

      Ру се друсна няколко пъти на стола си и пак започна:

      - Здравей, Прасчо! - изписка той.

                                                                                                                                   стр. 59

      Прасчо му махна с краче, защото устата му беше заета.

      - Здравей, Ийори! - каза Ру.

      Ийори тъжно му кимна.

      - Ще вали! Ще видите, че ще вали! - каза той. Ру погледна нагоре, за да види дали не започва да вали. Дъждът, изглежда, не бързаше. Затова Ру продължи:

      - Здравей, Бухале!

      - Здравей, мъничко! - каза нежно Бухала и продължи да разказва на Кристофър Робин за един нещастен случай, който почти се случил на един негов приятел, когото Кристофър Робин не познавал.

      Кенга каза на Ру:

      - Първо си изпий млякото, миличко, и после приказвай!

      Ру, който започна да си пие млякото, искаше да каже, че може да върши и двете неща наведнъж ...       Но трябваше после да го тупат по гърба и да го бършат доста дълго.

      След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. Чуваше се само хълцането на Ру, което той се мъчеше да прикрие така, че да изглежда, че някой от Зайовите роднини хълца.

      - Този прием - каза Кристофър Робин - е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!

      Той попипа наоколо си и пошепна: "Къде ли съм го сложил?"

      Докато Кристофър търсеше, Ийори се изкашля многозначително и бавно се изправи.

      - Приятели - каза той, - колкото и да ви е странно, аз изпитвам голямо удоволствие, или може би по-добре е да кажа, че изпитвах голямо удоволствие досега да ви видя на моя прием! Това, което направих, е нищожно. Всеки от вас... освен Зайо и Бухала, и Кенга, би направил същото! Е, и Пух. Също така това се отнася и до Прасчо и Ру, защото те са много мънички - всеки от вас освен тях би направил същото! Но случи се да го направя аз!

      Не го направих - няма нужда и да казвам това, - за да получа подаръка, който Кристофър Робин сега търси... - И като сложи предния си крак до устата, високо пошепна: "Погледни под масата!" - ... Но защото чувствувам, че трябва да правим всичко възможно, за да помагаме на другите. Да! Аз чувствувам, че би трябвало ...

      - Хлъц! - изхълца Ру, без да иска.

      - Ру, миличък! - каза Кенга укоризнено.

      - Аз ли хлъцнах? - попита Ру уж учуден.

      - За какво приказва Ийори? - пошепна Прасчо на Пух.

                                                                                                                                   стр. 60

      - Не знам - каза Пух мрачно.

      - Мислех, че този прием е в твоя чест.

      - И аз мислех същото някога. Но, изглежда, че не е.

      - Струва ми се, че ти го заслужаваш повече, отколкото Ийори - каза Прасчо.

      - И на мен така ми се струва! - каза Пух.

      - Хлъц! - обади се Ру пак...

      - КАКТО - ВЕЧЕ - КАЗАХ - продължи Ийори високо и строго, - Както Вече Казах, преди да бъда прекъснат от най-различни Силни Звуци, чувствувам, че всички...

      - Ето го най-после! - извика Кристофър Робин радостно. - Подайте го на моето глупаво мече, той е за Пух!

      - За Пух ли? - каза Ийори.

      - Разбира се, за него! За най-доброто Мече в целия свят!

      - Трябваше да се сетя! - въздъхна Ийори. - Все пак не бива да се оплаквам! Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е! Животът е колело! Нещата се променят...

      Никой не го слушаше, защото всички викаха:

      - Отвори пакета, Пух!

      - Какво е то, Пух?

      - Сещам се какво е!

                                                                                                                                   стр. 61

      - Не, не знаеш!... - и други подобни полезни забележки.

      Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.

      Когато Пух видя подаръка, щеше да падне - толкова беше учуден и доволен. Особена Кутийка с Моливи!

      Имаше вътре моливи с буквата "М" - значи за Мечо. Имаше моливи с "М. С." - значи за Мечо Спасителя. Имаше моливи с "Х. М." - значи за Храбрия Мечо. Имаше и острилка за моливите, и гума - за да изтриеш думите, които напишеш погрешно, и линийка - за да начертаваш линии, по които да ходят буквите, и сантиметри по линийката - за да можеш да видиш, когато поискаш, колко сантиметра е дълго нещо, и Сини, Червени и Зелени моливи, за да пишеш Специални Неща със синьо, червено и зелено. И всички тези прелестни неща лежаха в Особената Кутийка, където си имаха издълбано мъничко легло за всяко поотделно. И особената Кутийка щракваше, когато се затвори. И всичко това - за Пух!

      - О! - каза Пух.

      - О! Пух! - казаха всички освен Ийори.

      - Благодаря! - изръмжа Пух.

      А Ийори си казваше:

      "Пособия за писане! Моливи и разни други глупости! Съвсем излишни, ако питате мен. Безполезни глупости!"

      По-късно, когато всички казаха "Сбогом!" и "Благодаря!" на Кристофър Робин, Пух и Прасчо тръгнаха заедно за домовете си, замислени в златистия залез, и дълго вървяха мълчаливи.

      - Когато се събуждаш сутрин, Пух - каза Прасчо най-после, - какво си помисляш най-напред?

      - Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?

      - Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.

      Мечо кимна замислено.

      - То е все същото! - каза той.

      - И какво се случи? - попита Кристофър Робин.

      - Кога?

      - На другата сутрин.

      - Не зная.

      - Ще си спомниш ли и после да ни го разкажеш на мен и на Пух?

      - Ако много искаш...

      - Пух иска! - каза Кристофър Робин. После въздъхна дълбоко, хвана Мечо за крака и го повлече след себе си към вратата. Преди да излезе, той се обърна и попита:

      - Ще дойдеш ли при мен, докато се къпя?

      - Може - казах аз.

      - Кутийката с моливи на Пух по-хубава ли беше от моята?

      - Съвсем еднакви бяха!

      Той кимна и излезе ...

      След миг чух Мечо Пух - бум... бум... бум... - да изкачва стълбата след него.

Край

глава десета
съдържание

© 2015 SunnySmiles. Proudly created with Wix.com

  • White Google+ Icon
  • Twitter Clean
  • w-facebook
bottom of page