- О, колко държа на честта и достойнството си! - мислел си той вечер преди заспиване. И цяла нощ сънувал как всички му се възхищават. Ала денем нямало кой да му се възхищава - пустинята била доста пустинна. Тогава лъвът отишъл в града и постъпил на длъжност експонат в зоологическата градина. - Колко е смел и величествен! - цъкали с език хората, когато го гледали как се разхожда в клетката. Само че никой не казвал: "Колко държи на честта и достойнството си!"...