- О, колко съм гладен! - възкликнало членестоногото и се втурнало... не,

 не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото.

Но нали Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така, полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком...